Можеш ли да почувстваш ?
Можеш ли да чуеш как крещя за помощ,когато наоколо звучи само тишина ?
Можеш ли да слезеш в ада,заради мен ?
Можеш ли да усетиш огъня по ръката ми,болката в тялото ми,ужаса в очите ми..?
Можеш ли да продължиш да вярваш в мен,когато аз вече отдавна съм спряла ?
Можеш ли да ми подадеш ръка и да хванеш моята ?
Можеш ли да изпиеш сълзите ми с целувки ?
Можеш ли да ме прегърнеш силно и да не ме пускаш ?
Можеш ли да погледнеш в очите и да виждаш МЕН..?
Можеш ли,когато ти кажа "Боли ме" да дойдеш и просто..да бъдеш с мен ?
Можеш ли да ме обичаш,когато губя красотата си,когато губя себе си ?
Можеш ли винаги да ми казваш истината дори,когато не искам да я чуя ?
Можеш ли да ме накараш да повярвам в теб,когато не мога да повярвам в себе си ?
Можеш ли да ме накараш да се обичам,когато всеки ден се уча да мразя ?
Можеш ли да чуеш гласът на душата ми,когато аз самата съм спряла да го чувам ?
Можеш ли да бъдеш истински в един фалшив свят ?
Можеш ли да ме обичаш,в един живот изпълнен с омраза ?
Можеш ли да ми покажеш щастието тук и сега ?
Можеш ли да понесеш любовта ми и желанието ми да ти дам всичко,без да се уплашиш,без да избягаш?
Можеш ли да кажеш МОГА.. ?
НЕ МОЖЕШ,защото.. ти не съществуваш !